Постурален контрол стратегии

Постурален контрол стратегии, полезна информация от експертите по кинезитерапия

Постурален контрол стратегии

Системата за постурален контрол действа като контролен кръг между сензорните източници, централната нервна система и мускулно-скелетната система. Аферентната информация, необходима за постуралния контрол, постъпва от визуалните, вестибуларните и сомато-сензорните сигнали. Сомато-сензорните сигнали включват всички стимули от периферията като проприорецептори, терморецептори и тези за болка. Те предоставят необходимата информация, засягаща положението на частите на тялото една спрямо друга и опорната площ (Flores 1992, Nasher 1993). Зрението играе важна роля при поддържане на равновесие, тъй като измерва разстоянието между очите, главата и околните предмети. Визуалната система подсигурява информация от околната среда чрез взаимовръзката на очите с хоризонта.

Вестибуларна система

Вестибуларната система от своя страна подсигурява информация за позицията на главата и тялото, както и обратна връзка при изместване на опорната площ (ОП). Вестибуларният апарат доставя единствено информация, която е свързана с измерване на гравитационни, линеарни и ъглови ускорения на главата спрямо околното пространство. Не предоставя информация за връзката с окoлните предмети, поради което неговата роля е минимална в сравнение с проприоцепторите и зрението (Nasher 1993).

Решаващата роля на визуалната и вестибуларна системи се откроява ярко при задържане в статична поза без видимо и звуково осъзнаване на околната среда, а още повече при изпълнение на двигателно усилие при същите условия. Визуалният сигнал е един от най-мощните за запазване на равновесие и задържане в определена поза. Динамичната сензорна информация от визуалните и слухови рецептори е изключително важна за проприоцепцията и прецизността на движенията и позата (Mutha et al 2008).

От трите сензорни системи здравите индивиди разчитат предимно на сомато-сензорната система за поддържане на постурално равновесие. Тактилните и проприоцептивните рецептори са най-важни, защото набавят информация на ЦНС за състоянието и позицията на сегментите и крайниците на тялото (Lephart & Fu 2000). Вниманието и познавателната способност също имат отношение към постуралната стабилност (Shumway-Cook et al 1997).

Участието на ЦНС в поддържането на изправен стоеж се разделя на два компонента.

Първият компонент е сензорната организация. Тя включва процесите на определяне на време, посока, амплитуда на корекции на постуралните движения, базирани на аферентната информация (Nasher 1982). Независимо, че има няколко сензорни сигнала, ЦНС разчита предимно на един сензор за ориентировъчна информация. Ако се увреди или промени въпросният сензор, то получената информация се компенсира от другите два. Например, постуралното отклонение се увеличава леко при здрави индивиди, когато се елиминира зрението, тъй като сомато-сензорната и вестибуларна системи компенсират.

Вторият компонент е мускулната координация, която описва генерирането и изпълнението на коригиращи моторни отговори по отношение на последователни действия и разпределението на контрактилната активност сред мускулите в тялото. Неефективна последователност или неправилна координация причиняват нарушено равновесие (Nasher 1993). Постуралният контрол е процес, който се поддържа постоянно и автоматично в затворен кръг, поради което за поддържане на постурално равновесие е нужно моторната система да подава винаги автоматичен постурален отговор (Horak & Nasher 1986, Cordo & Nаsher 1982). Тези отговори са произведени в подкоровото ниво и предимно в малкия мозък, произлизайки подсъзнателно преди волевите движения и не се поддават на модифициране при съзнателно усилие (Cordo & Nasher 1982).

Тези автоматични постурални реакции се разделят на три характерни равновесни стратегии: глезенна, бедрена и крачкова (Horak & Nasher 1986).

  • Глезенна стратегия – глезенът играе централна роля при корекция на постуралната стабилност. Малки отклонения на ОЦТ се коригират чрез глезена, който репозиционира ОЦТ в опорната му площ. Тази стратегия често се проявява, когато индивидът стои върху нестабилна опора (напр. дунапренова подложка). Корекцията се осъществява от дистална към проксимална посока, докато бедрата и главата се движат в синхрон. Този отговор е познат още като „обърнато махало“.
  • Бедрена стратегия – при по-големи отклонения в ОЦТ коригирането се осъществява чрез мултисегментарна стратегия от бедрата. Корекцията е от проксимална към дистална посока, а главата и бедрата се движат асинхронно. Стратегията се използва, когато индивидът стои на скъсена опора.
  • Крачкова стратегия – в случаите, когато ОЦТ не може да се репонира чрез глезенна или бедрена стратегия, тялото реагира като променя опорната площ с извършване на крачка.
Постурален контрол стратегии
Фигура 3 – Постурален контрол стратегии

а) глезенна стратегия; b) бедренна стратегия; c) крачкова стратегия

Тези три стратегии се активират прогресивно, за да възвърнат  изнесения ОЦТ в опорната му площ.

Horak и Nasher (1986) използват електромиографски анализ (ЕМГ), за да определят количествено стереотипа, специфичността и посоката на промяна в пренасяне на тежестта в глезена. Те посочват, че отговорите се получават по-скоро автоматично, отколкото волево. Тялото отговаря на предно изместване със стереотип на включване на задна мускулна активация, която започва от m.gastrocnemius, последвано от исшиокруралната мускулна група и накрая лумбалните паравертебрални мускули. При задно пренасяне на тежестта отговарят предните мускулни групи, водени от m.tibialis anterior, квадрицепс и накрая абдоминалните мускули. Трябва да се отбележи, че мускулните групи, противоположни на посоката на пренасяне на тежестта, са отговорни за поддържане на постурална стабилност. По същия начин, медиално изместване на тежестта ще активира латералните стабилизатори, а латерално изместване ще активира медиалните стабилизатори (таблица 3).

Таблица 3. Мускулна активация в отговор на изместване на тежестта

Пренасяне на тежестта Мускулна активация за стабилизация
Предно m.gastrocnemius, исшиокрурална мускулна група, лумбални паравертебрални мускули
Задно m.tibialis anterior, квадрицепс, абдоминални мускули
Медиално перонеални мускули, латерални исшиокрурални и бедрени абдуктори
Латерално m.tibialis posterior, медиални исшиокрурални мускули и бедрени аддуктори

Полезна информация:

Много полезна информация, може да намерите в книгата на Таня Светославова Груева-Панчева, доктор – Проприоцепция и нервно-мускулен контрол на долен крайник

Снимки за проприоцепция може да намерите на този линк в Google

Повече информация за проприоцепция, може да намерите в Свободната енциклопедия Уикипедия.

Полезни видео клипове с упражнения за проприоцепция и упражнения, които може да правите в къщи:

Shoulder Exercise – The Four Cardinal Planes – Kinetic Health

21 exercices de base proprioception bas du corps

Shoulder (glenohumoral joint) stability exercise

Още полезни и интересни публикации, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО